Мрак

Мрак, тъга, омраза,
Нима това е смисълът на всичко тук?
Оставен, сам, забравен,
Отиваш си, обзет от студ.

Поглеждаш, злобен и замислен,
Щастливите лица край теб,
И отминаваш, тъжен и потиснат,
Избягвайки света навред.

Забравяш думите, които са ти казвали,
Избягваш чувствата и любовта,
Да се поспреш и да ги вземеш можеш ли?
Без грозните съмнения от ревността.

Аз помня, вътре в теб живял е,
Човек усмихнат и с добра душа.
Върни се, или дай да ти помогна,
И мракът да умре във самота.