Призрак

Да-ти не вярваш в любовта,а в самотата.
Защо си тъжен, с поглед взрян във тъмнината?
И ето-чашата на масата оставяш,
И пак в сърцето си тъга забравяш…

Да-ти си призрак, в тайнственост облечен,
Да пази тишина от минало заречен.
Недей така, затворен и самотен да оставаш,
Признай си, иначе надолу ще пропадаш.

Аз виждам болка от красивите очи,
И гняв, и обич, и омраза,
Помни това-ще има в тях лъчи.
Ти само дай на мене тайната да пазя.