Аз тичам все по-бързо...

Седя отново аз във тъмното,
И виждам - пламъчета в свещите горят.
Отвън във капки дъжд надежда чува се,
Че твоите очи за мен с любов ще заблестят.

Вървиш след мен без смелост да ме заговориш,
А аз те чакам всеки ден сама...
Защо опитваш се със чувствата да спориш
И слушаш стъпките ми как затихват сред дъжда.

Аз тичам все по-бързо, за да те догоня,
Да ти прошепна всичко, виждано в съня.
Ала не зная аз, че сякаш търсеща следи по камък,
Пред себе си ще виждам само тъмнина...

Но знам, че скоро ще дочакаме деня
Във който ти зад мене ще застанеш,
Ръцете ти от слабост сила ще изваят,
А погледът ти ще превърне мрака в светлина.